Premananda mandir: Погледни вътре в себе си!

Premananda mandir: Погледни вътре в себе си!: Хей... Собственикът на очите, търсещи грешки... Всяка грешка, която търсиш, я откриваш... Да... Виждаш прекалено много грешки в...

Будисткият храм Гинкакуджи (сребърната шатра)

Гинкакуджи е един дзен манастир сред източните планини (Хигашияма). През 1482 шогунът Ашикага Йошимаса построил своята почивна вила в земите на днешния храм, по модел на Кинкакуджи (златната шатра), почивната вила на неговия дядо, която се разполага в подножието на северните планини на Киото (Китаяма). Вилата била превърната в дзен манастир след смъртта на Йошимаса през 1490. Като почивна вила на един обладан от изкуството шогун, Гинкакуджи се превърнал в център на съвременната култура, позната като културата на Хигашияма, различаваща се от културата на Китаяма от времената на неговия дядо. За разлика от културата на Китаяма, която била ограничена за аристократичните кръгове на Киото, културата на Хигашияма имала масово въздействие из цялата страна. Изкуствата се развивали и усъвършенствали с времето - чаената церемония, аранжирането на цветя, театъра, поезията, дизайна на градини и архитектурата. Днес, Гинкакуджи се състои от Сребърната Шатра и половин дузина други храмове, прекрасна градина от мъх и уникална градина от сух пясък. Посетителите могат да се наслаждават на обикалящия из имението маршрут, от който могат да бъдат видяни градините и храмовете. Човек може да се наслади на първата гледка към Сребърната Шатра веднага щом влезе в имението. Официално наречен Каннонден (резиденцията Каннон), двете истории за построяването на шатрата са изразени чрез двата различни архитектурни стила, по които е построен. В него има статуя на Каннон, будистката богиня на милосърдието. Вътрешната част на манастира не е отворен за посетители. Въпреки името си, Сребърната Шатра никога не е била покрита в сребро. Вместо това се смятало, че името е възникнало като прякор, повече от век след построяването му, като противоположност на Златната Шатра. Друга версия е, че лунната светлина се отразявала върху тъмната повърхност на сградата (която първоначално била от черен японски лак) и придавала сребрист облик на сградата. Шатрата е една от двете сгради в земите на Гинкакуджи, които са останали непокътнати след много пожари и земетресения през миналите векове, въпреки че са минали през периодични реставрации, за да останат добре запазени. Последните реставрации приключиха през пролетта на 2010. Вървейки по маршрута следва масивната, щателно поддържана пясъчна градина, позната като "Морето от сребърен пясък", с масивен пясъчен конус в нея, наречен "Платформата за съзерцание на луната". Покрай градината е разположена Хондо, главната зала, върху плъзгащите се врати(фусума) на която има изложени картини, но в нея не може да се влиза. Веднага до Хондо е Тогудо, единственият друг храм на Гинкакуджи освен Сребърната Шатра, който датира от създаването на храма. Тогудо се радва на стая с уникалните постелки татами, която се смята за единтвения наличен пример за архитектурата на Шоин, архитектурният стил, по-който се проектират повечето съвременни стаи с татами. Сградата и кабинетът в нея обикновено не са отворени за посещение. След като преминем покрай Тогудо, пътеката води посетителите през градината от мъх на Гинкакуджи, в която има езерца с островчета и мостчета, малки поточета и различни растения. Пътеката се катери по хълмче след сградите, от което има хубави гледки към всичките земи на храма и към града зад тях. Накрая, посетителите могат да се насладят още веднъж на гледки от близо към Сребърната Шатра преди да излезнат от имението. Ето и още малко снимки на това вълшебно храмче:

Мащерка - версия 2

Напев за Мащерката

Пийте чай от мащерка и се наслаждавайте!

Тайнството на Беланташ

За пореден път посещавам това тайнствено древно светилище на Бесите "Беланташ". По пътя се срещам с доста хора, които ме питат дали и аз отивам да търся скритото имане. Наистина мнозина смятат, че в самия камък са скрити несметни богатства от времето на Александър Македонски. Приемам всички тези догадки и превъзбуди около така нареченото "съкровище" с пренебрежение и съмнение. Дали зад думата "злато" не се крие някакъв много по-дълбок смисъл? Вървейки към камъка се сещам за филма "Blueberry", където съкровището всъщност не е никакво материално благо, а огромна сила и познание за вътрешния свят.

Пристигайки на камъка, чувствам силно въодушевление от това, че мястото пази голяма тайна, респект към древното знание и страхопочитание към невидимите сили. На самото скално плато срещам поредния човек, който е уверен, че Александър Македонски е скрил тук някъде 16 колесника със злато. Тогава се сещам за моята аналогия с филма и му казвам, че под "злато" може да се разбира не някакви си жълтици, а нещо невидимо, но изключително могъщо.

Местните хора знаят за историите около намирането на обредните плочки и за нещастията, които започват да гонят иманярите, опитали се да се възползват от древните тайни. Неслучайно се усеща и някакво уважение, дори нотки на страх, у някои тамошни към камъка.

Опитах се да преспя една нощ в една от нишите под Беланташ, но уви, не успях. През цялото време усещах, че над мен има нещо необятно, пазено и велико. Нещо, което нито аз, нито повечето обикновени хорица не разбират. Преклонение пред пазителите на тайната, преклонение пред знанието на древните!

След тази нощ на Беланташ започвам да вярвам, че някакви си 16 колесника със злато са прах, който ще бъде издухан при следващия полъх на вятъра, пред великолепните творения на природата като това древно светилище.

пловдивска екзотика

Дори на място като пловдивското тепе, могат да се видят тези прекрасни пустинни чада - кактусите. Хванах ги по време на цъфтеж, в цялото им величие.

Информацията тече...

Всичко е информация. Тя тече навсякъде около нас по най-различни канали. В материален вид, информацията тече по сложната мрежа от кабели, която ни заобикаля. Друг вариант е предаването и чрез радио-вълни, както и използването на инфрачервения спектър. Това се случва по канали, които са невидими и недоловими от човешките сетива – информацията пристига до нас в готов вид, без да видим как е предадена.

Човешкото същество съдържа също такава мрежа от канали, за които ние дори не подозираме и по нея тече информация от най-различни естества. Информацията може да се оприличи с водата – понякога напора и е толкова силен при струпване на големи количества, че тя може да има разрушителни действия, ако по някакъв начин не и се позволи да протече свободно. Бомбандирането с информация (много често абсолютно боклучава и безполезна) днес е твърде голямо и назрява една опасност – появява се напрежение у масата хора, които са станали приемници на най-различни информационни източници. В главите на хората става струпване на твърде много излишни знания и впечатления, подсъзнанието се препълва с всякакви неща, които рано или късно започват да се освобождават по най-различни начини. Представете си, че в момента в света има една информационна буря и навсякъде около нас по каналите бясно текат „разкаляни” информационни потоци. Течението е твърде бързо, че може да отнесе хора, които са решили да почерпят знание от конкретния канал.

За да не се създава това напрежение и струпване на информация, трябва да и се позволи да протича свободно, без да се задържа. Често много от каналите са запушени. Знаете какво прави водата, която се натрупва и натрупва, а няма откъде да потече - накрая тя все пак си пробива път от някъде, но има опустошителни последствия. Ето защо предаването и споделянето на информация по какъвто и да било начин освобождава човек от излишния товар. В зависимост от естеството на споделеното, има възможност приемника да бъде обогатен или излишно натоварен. Затова е от значение каква информация допускаме да тече по нашите канали.