Изкачвайки връх "Ботев"

Мъгла, дъжд, вятър и студ...
Ние крачим бавно, но славно към върха...
От мъглата изневиделица изкача група посинели засмяни роми. Викат ни "Боровинки вече няма!" Аха! А аз си мислих, че са посинели от студ...
По едно време бая зор нагоре в тези условия. Ама като се зарибих: открих, че всяко маркировъчно колче свири своята песен. Вятърът създаваше чудни мелодии, все едно ги свиреше по ноти! Колчетата бяха през десетина метра и с удоволствие вървях към следващото, за да чуя следващата вятърна симфония. И така: хоп, неусетно на върхa.