За пореден път посещавам това тайнствено древно светилище на Бесите "Беланташ". По пътя се срещам с доста хора, които ме питат дали и аз отивам да търся скритото имане. Наистина мнозина смятат, че в самия камък са скрити несметни богатства от времето на Александър Македонски. Приемам всички тези догадки и превъзбуди около така нареченото "съкровище" с пренебрежение и съмнение. Дали зад думата "злато" не се крие някакъв много по-дълбок смисъл? Вървейки към камъка се сещам за филма "Blueberry", където съкровището всъщност не е никакво материално благо, а огромна сила и познание за вътрешния свят.
Пристигайки на камъка, чувствам силно въодушевление от това, че мястото пази голяма тайна, респект към древното знание и страхопочитание към невидимите сили. На самото скално плато срещам поредния човек, който е уверен, че Александър Македонски е скрил тук някъде 16 колесника със злато. Тогава се сещам за моята аналогия с филма и му казвам, че под "злато" може да се разбира не някакви си жълтици, а нещо невидимо, но изключително могъщо.
Местните хора знаят за историите около намирането на обредните плочки и за нещастията, които започват да гонят иманярите, опитали се да се възползват от древните тайни. Неслучайно се усеща и някакво уважение, дори нотки на страх, у някои тамошни към камъка.
Опитах се да преспя една нощ в една от нишите под Беланташ, но уви, не успях. През цялото време усещах, че над мен има нещо необятно, пазено и велико. Нещо, което нито аз, нито повечето обикновени хорица не разбират. Преклонение пред пазителите на тайната, преклонение пред знанието на древните!
След тази нощ на Беланташ започвам да вярвам, че някакви си 16 колесника със злато са прах, който ще бъде издухан при следващия полъх на вятъра, пред великолепните творения на природата като това древно светилище.
петък, 23 юли 2010 г.
вторник, 8 юни 2010 г.
пловдивска екзотика
Дори на място като пловдивското тепе, могат да се видят тези прекрасни пустинни чада - кактусите. Хванах ги по време на цъфтеж, в цялото им величие.
понеделник, 17 май 2010 г.
Информацията тече...
Всичко е информация. Тя тече навсякъде около нас по най-различни канали. В материален вид, информацията тече по сложната мрежа от кабели, която ни заобикаля. Друг вариант е предаването и чрез радио-вълни, както и използването на инфрачервения спектър. Това се случва по канали, които са невидими и недоловими от човешките сетива – информацията пристига до нас в готов вид, без да видим как е предадена.
Човешкото същество съдържа също такава мрежа от канали, за които ние дори не подозираме и по нея тече информация от най-различни естества. Информацията може да се оприличи с водата – понякога напора и е толкова силен при струпване на големи количества, че тя може да има разрушителни действия, ако по някакъв начин не и се позволи да протече свободно. Бомбандирането с информация (много често абсолютно боклучава и безполезна) днес е твърде голямо и назрява една опасност – появява се напрежение у масата хора, които са станали приемници на най-различни информационни източници. В главите на хората става струпване на твърде много излишни знания и впечатления, подсъзнанието се препълва с всякакви неща, които рано или късно започват да се освобождават по най-различни начини. Представете си, че в момента в света има една информационна буря и навсякъде около нас по каналите бясно текат „разкаляни” информационни потоци. Течението е твърде бързо, че може да отнесе хора, които са решили да почерпят знание от конкретния канал.
За да не се създава това напрежение и струпване на информация, трябва да и се позволи да протича свободно, без да се задържа. Често много от каналите са запушени. Знаете какво прави водата, която се натрупва и натрупва, а няма откъде да потече - накрая тя все пак си пробива път от някъде, но има опустошителни последствия. Ето защо предаването и споделянето на информация по какъвто и да било начин освобождава човек от излишния товар. В зависимост от естеството на споделеното, има възможност приемника да бъде обогатен или излишно натоварен. Затова е от значение каква информация допускаме да тече по нашите канали.
Човешкото същество съдържа също такава мрежа от канали, за които ние дори не подозираме и по нея тече информация от най-различни естества. Информацията може да се оприличи с водата – понякога напора и е толкова силен при струпване на големи количества, че тя може да има разрушителни действия, ако по някакъв начин не и се позволи да протече свободно. Бомбандирането с информация (много често абсолютно боклучава и безполезна) днес е твърде голямо и назрява една опасност – появява се напрежение у масата хора, които са станали приемници на най-различни информационни източници. В главите на хората става струпване на твърде много излишни знания и впечатления, подсъзнанието се препълва с всякакви неща, които рано или късно започват да се освобождават по най-различни начини. Представете си, че в момента в света има една информационна буря и навсякъде около нас по каналите бясно текат „разкаляни” информационни потоци. Течението е твърде бързо, че може да отнесе хора, които са решили да почерпят знание от конкретния канал.
За да не се създава това напрежение и струпване на информация, трябва да и се позволи да протича свободно, без да се задържа. Често много от каналите са запушени. Знаете какво прави водата, която се натрупва и натрупва, а няма откъде да потече - накрая тя все пак си пробива път от някъде, но има опустошителни последствия. Ето защо предаването и споделянето на информация по какъвто и да било начин освобождава човек от излишния товар. В зависимост от естеството на споделеното, има възможност приемника да бъде обогатен или излишно натоварен. Затова е от значение каква информация допускаме да тече по нашите канали.
петък, 26 февруари 2010 г.
Осъзнато сънуване
Осъзнатото сънуване е един много интересен феномен, който се проявява при добиване на определена степен на осъзнатост в реалния всекидневен живот. Най-общо казано - това е да разбереш в съня си, че сънуваш. Когато това се случи, човек може да започне да контролира сънната реалност - тоест да сънува каквото пожелае. Случвало ми се е на няколко пъти да имам подобно сънуване, по-скоро частично осъзнато - да контролирам действията си в определена обстановка. Случвало ми се е да правя огромни скоци, и да забавям гравитацията, постигайки нещо като летеж. Също така ми се е случвало да ми става интересно какви предмети има в конктетната ситуация и обстановка и да ги разглеждам в детайли. Прехвърчал съм над приказно красиви природни местенца :)
Осъзнатото сънуване се случваше след определен тип кошмар. Сънувам, че съм в нещо като клопка, тотално парализиран и не мога да се освободя. Изпитвам силен страх и най-често освобождаването съвпадаше със събуждането. Осъзнат сън следваше именно след този тип кошмар - тогава, когато запазвах самообладание, приемах кошмара просто като някакъв филм, който наблюдавам. Вместо да се събудя - оставах в съня, който се превръщаше в една много красива реалност - реел съм се над чудни пейзажи, веднъж като че ли бях се превърнал в някаква субстанция, или по-скоро съвкупност от клетки, които мърдаха ритмично. Каквото и да е, беше страшно интересно и много разпали любопитството ми към сънуването. Мога да кажа, че дори животът ми стана по-интересен, знаейки че съществуват тооооолкова много неизследвани реалности вътре в нас самите. При осъзнатият сън, човек става изследовател на вътрешните си измерения. Чувал съм, че достигайки по-голяма степен на осъзнатост в съня, човек има възможността да намери отговорите на много въпроси, да разреши много вътрешни неуредици и загадки.
Това, което разбрах при няколкото си частично-осъзнати сънища бе, че те могат да се постигнат много лесно особено при кошмари. Цаката е каквото и да ти се случва, да не го приемаш твърде лично и да не реагираш твърде емоционално. Това е много полезно и за ежедневния живот - да се гледаш отстрани като актьор в някаква театрална обстановка. Така се придобива спокойствие и се пази дистанция от негативизми. Казвам, че при кошмарите е като че ли по-лесно да се усетиш, че сънуваш, тъй като това което ти се случва често е толкова гадно и ужасно, че чак започваш да се съмняваш дали не е кошмар :D Все пак зависи и от човека, но идеята е да се запази някаква дистанция от случващото се, да не се вкопчваш в него. Друг метод е (дори и в реалния живот), да си кажеш - това не се случва на мен, това не съм аз - така също се запазва дистанция. Когато успееш да постигнеш това в съня си, доста е вероятно в един момент да си кажеш - "Я, абе аз да не би да сънувам?" В този момент обаче, също има голяма опасност да се събудиш - избягвайте превъзбудата, силните емоции. Просто си кажете: "Яяя да видим какво има тука..." и станете изследователи. Има един термин, който Карлос Кастанеда в своята книга "Изкуството на сънуването" въвежда - сънното внимание. То е важно за контролиране на сънната реалност или за изследване на конктетната сънувана обстановка. Чрез добиване на сънно внимание ще добиете възможността да разглеждате всичко в съня в детайли, да пипате, усещате и разглеждате. Сънното внимание си е всъщност една доста добра концентрация, която се добива в реалния живот. Опияняващи субстанции обикновено я нарушават, така че алкохолът ще ви попречи доста, ако искате да имате осъзнато сънуване.
Осъзнатото сънуване може да се окаже много полезно за развитието на човек, особено за хора, които обичат да изследват вътрешния свят и са търсачи на истинно знание. Осъзнаването в съня си е една крачка към истинското събуждане.Заобикалящата ни действителност е доста илюзорна и светът е пълен със сънуващи хора по улиците. В един момент е доста вероятно да се окаже, че всекидневният ни живот всъщност е един голям сън - пляскаме се по челото и осъзнаваме, че сънуваме! Тогава животът ни ще стане изключително интересен, а ние ще се превърнем в приключенци-изследователи, които ще разбулват мистериите на съществуването.
Осъзнатото сънуване се случваше след определен тип кошмар. Сънувам, че съм в нещо като клопка, тотално парализиран и не мога да се освободя. Изпитвам силен страх и най-често освобождаването съвпадаше със събуждането. Осъзнат сън следваше именно след този тип кошмар - тогава, когато запазвах самообладание, приемах кошмара просто като някакъв филм, който наблюдавам. Вместо да се събудя - оставах в съня, който се превръщаше в една много красива реалност - реел съм се над чудни пейзажи, веднъж като че ли бях се превърнал в някаква субстанция, или по-скоро съвкупност от клетки, които мърдаха ритмично. Каквото и да е, беше страшно интересно и много разпали любопитството ми към сънуването. Мога да кажа, че дори животът ми стана по-интересен, знаейки че съществуват тооооолкова много неизследвани реалности вътре в нас самите. При осъзнатият сън, човек става изследовател на вътрешните си измерения. Чувал съм, че достигайки по-голяма степен на осъзнатост в съня, човек има възможността да намери отговорите на много въпроси, да разреши много вътрешни неуредици и загадки.
Това, което разбрах при няколкото си частично-осъзнати сънища бе, че те могат да се постигнат много лесно особено при кошмари. Цаката е каквото и да ти се случва, да не го приемаш твърде лично и да не реагираш твърде емоционално. Това е много полезно и за ежедневния живот - да се гледаш отстрани като актьор в някаква театрална обстановка. Така се придобива спокойствие и се пази дистанция от негативизми. Казвам, че при кошмарите е като че ли по-лесно да се усетиш, че сънуваш, тъй като това което ти се случва често е толкова гадно и ужасно, че чак започваш да се съмняваш дали не е кошмар :D Все пак зависи и от човека, но идеята е да се запази някаква дистанция от случващото се, да не се вкопчваш в него. Друг метод е (дори и в реалния живот), да си кажеш - това не се случва на мен, това не съм аз - така също се запазва дистанция. Когато успееш да постигнеш това в съня си, доста е вероятно в един момент да си кажеш - "Я, абе аз да не би да сънувам?" В този момент обаче, също има голяма опасност да се събудиш - избягвайте превъзбудата, силните емоции. Просто си кажете: "Яяя да видим какво има тука..." и станете изследователи. Има един термин, който Карлос Кастанеда в своята книга "Изкуството на сънуването" въвежда - сънното внимание. То е важно за контролиране на сънната реалност или за изследване на конктетната сънувана обстановка. Чрез добиване на сънно внимание ще добиете възможността да разглеждате всичко в съня в детайли, да пипате, усещате и разглеждате. Сънното внимание си е всъщност една доста добра концентрация, която се добива в реалния живот. Опияняващи субстанции обикновено я нарушават, така че алкохолът ще ви попречи доста, ако искате да имате осъзнато сънуване.
Осъзнатото сънуване може да се окаже много полезно за развитието на човек, особено за хора, които обичат да изследват вътрешния свят и са търсачи на истинно знание. Осъзнаването в съня си е една крачка към истинското събуждане.Заобикалящата ни действителност е доста илюзорна и светът е пълен със сънуващи хора по улиците. В един момент е доста вероятно да се окаже, че всекидневният ни живот всъщност е един голям сън - пляскаме се по челото и осъзнаваме, че сънуваме! Тогава животът ни ще стане изключително интересен, а ние ще се превърнем в приключенци-изследователи, които ще разбулват мистериите на съществуването.
четвъртък, 25 февруари 2010 г.
сряда, 10 февруари 2010 г.
Мандали
Мандалите представляват картини,които изобразяват най-различни комбинации от геометрични форми, плетеници и изображения. Носят определен енергиен заряд и са катализатор на емоции и усещания. Създаването на мандала е своеобразен вид медитация, като по този начин човек изразява вътрешното си състояние и развива творческия си дух.
Намерих една програмка, чрез която много лесно можете да си построите мандала. Свалете я от тук. Ето няколко мои произведения:
Намерих една програмка, чрез която много лесно можете да си построите мандала. Свалете я от тук. Ето няколко мои произведения:
Абонамент за:
Публикации (Atom)
