В много случаи причината, за да изпадне човек в депресивно състояние, са именно неоправданите очаквания и непостигнатите желани резултати. Сред голяма част от хората се шири нагласата, при която човек си поставя някакви цели и идеали и директно се опитва да ги постигне с всячески усилия, без да обръща внимание на самия стремеж към тях. Често, преследвайки някаква цел, неусетно се насочваме към нещо съвсем различно от желаното. Налице излиза резултат, който се различава от желания, и от това, идва чувството на разочарование. Остава сухото очакване към онази така идеализирана цел. Депресията е особено засилена, когато човек изобщо не оцени положените усилия и натрупания опит, добит по пътя. Именно тези придобити качества са истинското богатство в случая. Защо да се разочароваме от различието между желано и резултат, когато по време на самия преход към някаква крайна цел, ние безвъзвратно добиваме умения за стремеж, на които истински можем да се насладим.
След някое и друго изпитание и натрупано количество жизнен опит, стигам до извода, че разочарованията и дори депресията могат да бъдат контролирани и дори преобразувани в съвсем противоположни усещания, само чрез една лека промяна на нагласата. Стигам до извода, че поставяйки си висши идеали и някакви крайни цели, е едно дръзко начинание и постигането им в повечето случаи не води до желания резултат. Все повече разбирам, че истинското удовлетворение идва от извървяния път, независимо каква е посоката. Нещата се свеждат до това, човек да се концетрира върху самия стремеж. Уцелването на десятката в целта, зависи основно от концетрацията на стрелеца в момента на прицелването, а не от самото желание, стрелата да попадне точно в центъра на мишената. В крайна сметка, какво значение има къде ще попадне стрелата? Важното е да вложиш цялото си същество именно в този сюблимен момент на съсредоточаване – точно тогава, отдавайки се изцяло, получаваш ценното умение да бъдеш изпънат в готовност като тетивото на лъка, а умът ти да добие остротата и точността на изстреляната стрела. Добивайки тези качества, забиването на стрелата в десятката няма да бъде проблем.
Концетрирането върху сегашния момент, като че ли отваря много повече възможности за развитие, отколкото преследването на някаква неясна цел в бъдещето. Често външните фактори оказват влияние и променят курса. Когато обаче ги приемем като даденост, като нови възможности, откриваме че пред нас се откриват много повече пътеки. Все пак това не означава да се отпуснеш и да плаваш накъдето те отведе течението. Напротив – ти трябва да бъдеш самото течение, т.е да бъдеш гъвкав и плавен в решения и действия, да бъдеш приспособим и приемлив към новостите и постоянно появяващите се външни влияния. С тази настройка е почти невъзможно да има празнини – бидейки самото течение, ти запълваш всичко. Ще дам един пример. Искаш да изкачиш страховито извисяващия се пред теб връх. В началото, гледайки го, той внушава едно такова чувство за величие и непристъпност, възможно е да нахлуе страх и несигурност. Колкото повече го гледаш и се поддаваш на желанието да го изкачиш, толкова по тегав и труден става пътя. Минава време и си казваш „де да бях вече горе” – тази настройка е неправилна; дори и да успееш да изкачиш върха, ще бъде по трудния начин, а и няма да успееш да се насладиш на самото му изкачване. Когато обаче оставиш всички очаквания за предстоящото и се съсредоточиш върху самото катерене нагоре, ще забележиш всъщност колко много красоти ти се разкриват при самия преход нагоре. Когато обръщаш внимание на всички своеобразни малки светове, които се съдържат в мъхчета, камъчета и тревички и изобщо цялото разнообразие, което ти предлага заобикалящата те природа, осъзнаваш смисъла на постепенното и плавно извисяване. Всички тези на пръв поглед миниатюрни елементи по пътя, са всъщност източник на сила, която те прави с пъти по-издръжлив и уверен в способностите ти. Така самия път към върха се превръща в постепенно градиращо удоволствие, което достига кулминационната си точка на върха.
Винаги когато се пресилваме и пренапрягаме, за да постигнем нещо, резултатът не е удовлетворяващ. В този ред на мисли, се сещам за множество поговорки, които имат връзка помежду си – „Насила хубост не става”, „Бързата работа, срам за майстора”, „Бързата кучка, слепи ги ражда”. Тези български мъдрости ни насочват именно към концентрирането върху сегашния момент и центрирането изцяло върху вършената работа. Всеки е способен да открие, че източникът на цялото щастие се таи в самите нас. Човекът е инструмента, понякога е нужно само да му се оправят настройките!
Няма коментари:
Публикуване на коментар