За пореден път посещавам това тайнствено древно светилище на Бесите "Беланташ". По пътя се срещам с доста хора, които ме питат дали и аз отивам да търся скритото имане. Наистина мнозина смятат, че в самия камък са скрити несметни богатства от времето на Александър Македонски. Приемам всички тези догадки и превъзбуди около така нареченото "съкровище" с пренебрежение и съмнение. Дали зад думата "злато" не се крие някакъв много по-дълбок смисъл? Вървейки към камъка се сещам за филма "Blueberry", където съкровището всъщност не е никакво материално благо, а огромна сила и познание за вътрешния свят.
Пристигайки на камъка, чувствам силно въодушевление от това, че мястото пази голяма тайна, респект към древното знание и страхопочитание към невидимите сили. На самото скално плато срещам поредния човек, който е уверен, че Александър Македонски е скрил тук някъде 16 колесника със злато. Тогава се сещам за моята аналогия с филма и му казвам, че под "злато" може да се разбира не някакви си жълтици, а нещо невидимо, но изключително могъщо.
Местните хора знаят за историите около намирането на обредните плочки и за нещастията, които започват да гонят иманярите, опитали се да се възползват от древните тайни. Неслучайно се усеща и някакво уважение, дори нотки на страх, у някои тамошни към камъка.
Опитах се да преспя една нощ в една от нишите под Беланташ, но уви, не успях. През цялото време усещах, че над мен има нещо необятно, пазено и велико. Нещо, което нито аз, нито повечето обикновени хорица не разбират. Преклонение пред пазителите на тайната, преклонение пред знанието на древните!
След тази нощ на Беланташ започвам да вярвам, че някакви си 16 колесника със злато са прах, който ще бъде издухан при следващия полъх на вятъра, пред великолепните творения на природата като това древно светилище.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар