Будисткият храм Гинкакуджи (сребърната шатра)

Гинкакуджи е един дзен манастир сред източните планини (Хигашияма). През 1482 шогунът Ашикага Йошимаса построил своята почивна вила в земите на днешния храм, по модел на Кинкакуджи (златната шатра), почивната вила на неговия дядо, която се разполага в подножието на северните планини на Киото (Китаяма). Вилата била превърната в дзен манастир след смъртта на Йошимаса през 1490. Като почивна вила на един обладан от изкуството шогун, Гинкакуджи се превърнал в център на съвременната култура, позната като културата на Хигашияма, различаваща се от културата на Китаяма от времената на неговия дядо. За разлика от културата на Китаяма, която била ограничена за аристократичните кръгове на Киото, културата на Хигашияма имала масово въздействие из цялата страна. Изкуствата се развивали и усъвършенствали с времето - чаената церемония, аранжирането на цветя, театъра, поезията, дизайна на градини и архитектурата. Днес, Гинкакуджи се състои от Сребърната Шатра и половин дузина други храмове, прекрасна градина от мъх и уникална градина от сух пясък. Посетителите могат да се наслаждават на обикалящия из имението маршрут, от който могат да бъдат видяни градините и храмовете. Човек може да се наслади на първата гледка към Сребърната Шатра веднага щом влезе в имението. Официално наречен Каннонден (резиденцията Каннон), двете истории за построяването на шатрата са изразени чрез двата различни архитектурни стила, по които е построен. В него има статуя на Каннон, будистката богиня на милосърдието. Вътрешната част на манастира не е отворен за посетители. Въпреки името си, Сребърната Шатра никога не е била покрита в сребро. Вместо това се смятало, че името е възникнало като прякор, повече от век след построяването му, като противоположност на Златната Шатра. Друга версия е, че лунната светлина се отразявала върху тъмната повърхност на сградата (която първоначално била от черен японски лак) и придавала сребрист облик на сградата. Шатрата е една от двете сгради в земите на Гинкакуджи, които са останали непокътнати след много пожари и земетресения през миналите векове, въпреки че са минали през периодични реставрации, за да останат добре запазени. Последните реставрации приключиха през пролетта на 2010. Вървейки по маршрута следва масивната, щателно поддържана пясъчна градина, позната като "Морето от сребърен пясък", с масивен пясъчен конус в нея, наречен "Платформата за съзерцание на луната". Покрай градината е разположена Хондо, главната зала, върху плъзгащите се врати(фусума) на която има изложени картини, но в нея не може да се влиза. Веднага до Хондо е Тогудо, единственият друг храм на Гинкакуджи освен Сребърната Шатра, който датира от създаването на храма. Тогудо се радва на стая с уникалните постелки татами, която се смята за единтвения наличен пример за архитектурата на Шоин, архитектурният стил, по-който се проектират повечето съвременни стаи с татами. Сградата и кабинетът в нея обикновено не са отворени за посещение. След като преминем покрай Тогудо, пътеката води посетителите през градината от мъх на Гинкакуджи, в която има езерца с островчета и мостчета, малки поточета и различни растения. Пътеката се катери по хълмче след сградите, от което има хубави гледки към всичките земи на храма и към града зад тях. Накрая, посетителите могат да се насладят още веднъж на гледки от близо към Сребърната Шатра преди да излезнат от имението. Ето и още малко снимки на това вълшебно храмче: